Dark_Island
389 резултата
... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...
392
2
... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия... ...
365
3
3
.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
408
3
8
. не свърши ли платното, Господи?
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...
Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се... ...
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...
Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се... ...
435
Твоя съм. Преди да знам.
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове. ...
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове. ...
651
2
6
Искам да съм ти Радха...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...
575
3
9
> Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира. ...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира. ...
650
4
6
"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
994
2
7
... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...
762
3
9
И защото не знаех как.
И защото не знаех нищо.
Щях да ти пиша писмо.
С подпис: Една хищница.
Тя желае всички мъже. ...
И защото не знаех нищо.
Щях да ти пиша писмо.
С подпис: Една хищница.
Тя желае всички мъже. ...
1664
8
8
***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...
1558
13
13
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
697
3
4
... непреодолимата безкрайност на чувството...
> Тишината е езикът на Бога,
>
> всичко останало е лош превод.
> ...
> Тишината е езикът на Бога,
>
> всичко останало е лош превод.
> ...
755
5
9
... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
754
5
7
... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...
750
6
7
... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
1014
6
11
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
764
2
6
> ... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
>
> "Не оставай да живееш в този неутешим свят.
>
> Кабир ...
>
> "Не оставай да живееш в този неутешим свят.
>
> Кабир ...
809
6
8
... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...
1046
8
18
... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...
1028
6
21
... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...
1128
6
20
Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...
740
5
11
... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
834
4
9
... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...
1979
14
24
... от коя страна на вратата съм или:
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...
924
4
7
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
1050
5
10
... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
765
2
8
... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
1521
5
18
Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
2670
18
31
... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...
831
2
5
„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...
841
7
14
Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...
1617
9
19
... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...
977
4
12
... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...
922
2
8
Млада остра трева. Пощръкляла.
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно. ...
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно. ...
953
10
... самопричастие или: Среща на дявола в мен с очите, с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
3238
1
6
... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...
998
13
... трите кучета на ненужното ми огниво,
станаха Богове на Търпението... или безполезността на
Бога на Очакването...
Кръгла хралупа за тайнства.
Нощта е апаш на стражаря. ...
станаха Богове на Търпението... или безполезността на
Бога на Очакването...
Кръгла хралупа за тайнства.
Нощта е апаш на стражаря. ...
785
8
... от пълно - в празно... и обратно...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля. ...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля. ...
1019
1
12
... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие. ...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие. ...
1107
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
