valcanyon
787 резултата
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
  449 
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
  246 
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
  322 
( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
  397 
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
  820 
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...
  946 
На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...
  262 
Аз имам две силни крила,
това са моята майка и баща.
Те помагат ми в живота да летя,
лети и мечтае и моята душа!
И моля се на Господ да ги пази, ...
  237 
Тя добрата дума идва от душа,
отваря и заключена здраво врата.
Добрата дума е от човек с добро сърце,
отправена към друг човек и към дете.
Добрата дума сбира нас, хòрата, ...
  343 
Един Човек с лъскав тромпет свири сега,
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...
  308 
Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...
  657 
С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода, ...
  536 
Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
  385 
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
  325 
Вървя и зад ъгъла все поглеждам,
навярно и ти мила често правиш това.
Теб аз търся все хората оглеждам,
за да те видя, да срещна теб в ноща!
И вярвам че зад ъгъла ни чака любовта, ...
  855 
Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...
  267 
Огледай се в елхата, в нейните звезди,
там ще видиш, любима, моите очи.
Те тогава ще ти проговорят, погледни,
те търсят твоите, останали пак сами.
Ти си там далече, любима, но си до мен, ...
  477 
Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега, ...
  276 
Снежинката
На Снежана
Ти чиста си като снежинките навън,
излязла си сякаш ти от моя сън.
Красива, нежна, мила и добра жена, ...
  218 
Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга, ...
  888 
С една жена сега аз водя борба,
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...
  320 
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
  350 
Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...
  363 
(за хората-хиени)
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...
  237 
Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...
  281 
Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...
  594 
В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...
  618 
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...
  301 
Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
  281 
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...
  217 
Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...
  353 
(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...
  452 
Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...
  540 
Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...
  289 
Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...
  288 
В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...
  367 
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
  387 
В стаята ми свири си сега щурче,
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми ноща,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
  399 
Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
  462 
Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
  306 
Предложения
: ??:??