1 543 резултата
Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...
  35 
Ех, да можех да пиша
като онези големите автори,
да можех да одера емоциите си,
да ги просна върху листа с думи,
да се оголя до кокал, ...
  78 
С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
  167  15 
За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка! ...
  188 
От истината се страхува всеки
и нищо често ,
че е гола и добра .
Възпявали са я безброй поети ,
в стремежа си за свобода . ...
  212 
Неспирно пулсира могъщо сърце
в полята на плодна Златия.
Обгръща го Дунав с прохладни ръце,
енергия в него извира.
Грижливи стопани неспирно сноват – ...
  74 
Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...
  174 
Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...
  189 
Небе обсипано със звезди,
полумесец над света изгря.
Из сребърна трева то изникна.
Безформено, без черти,
освен две големи кухини. ...
  165 
Ето ме и мен, нареждам се
в редицата от безброй месии,
гол, препасан с тога снежнобяла,
из пустиня безгранична скитам се,
търсейки затънтеното село невежо, ...
  157 
Потънах аз тъй бурно във мечтите,
Сляха се за мене нощите и дните
Ах, как не искам пак да съм сама...
Изгубих си спокойствието и съня
Ах, как не искам пак да страдам… ...
  240 
О, Македонийо, сестро на Мизия и Тракия, защо проклинаш,
защо тъй жестоко тъпчеш своите чеда, на кого ги обричаш?
Преследваш изконната си българска кръв, по кой път отиваш?
Пусни сълза за страданието на поколения, недей да го отричаш.
Твоето жално минало недей потуля, недей да го прикриваш. ...
  161 
Царица да стане,
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...
  323 
Вълните на Язовира
до Стадион Огоста бушуват,
а опонентът на Славата
неуверен се страхува.
Мощни припеви ...
  480 
Ти помниш ли?
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите? ...
  518  11 
Потрива ръцете елита доволен,
на чужди държави с поклон угодиха,
народната памет изтръгват из корен,
по тъмно в палати след пира се скриха.
Родино ...
  355  10  15 
1. Новото „Време разделно“
Сред огнени вихри, зад облаци сиви,
на заник се скри умореното слънце,
в полята, в засетите есенни ниви,
заспива в сън зимен златистото зрънце. ...
  692  14  21 
Седнах днес напук на всичките лъжи
да разкажа що на съвестта тежи
на тоз платен драскател Омир,
за един ахейски обир
как във Троя войната свърши ...
  225 
С изтритата памет, по заповед чужда,
посрещнахме днес Рождеството,
един монумент бе нарязан без нужда,
дано да сплоти обществото...
И радват се тези,. що го поругаха, ...
  522  11  14 
She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.
She carried her braid like a majestic crown:
A woman who had some incredble powers.
Her eyes were reflecting the world in her soul: ...
  323 
Зима студена, ледена, зловеща
Слънцето бе скрило своите лъчи.
Земята смразена, още през Ноември,
Но роди се Тя и всичко озари.
От три звезди, най-малка беше Тя, ...
  402 
Съпътстващи сили в човек са събрани,
открива се всеки с добрата страна,
съдбата ни срещна и в брак съчета ни...
ти бе сладкодумна, магична жена.
Под звездния знак на Близнаци родена – ...
  366  11  16 
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
  251 
І част
Там някъде... над Тетевена гра̀да
въздигнал е снага „Соколов зъб“,
разказващ и до днес с тъга голяма
легендата родена в този връх. ...
  399 
Велик, велик е нашия съсед,
панелната килия е творческия замък,
за кратко викам му злесед,
не оставя и за миг камъка до камък.
Трудно се противостои на простотията, ...
  310 
Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
  259 
Това е една чудна поема,
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...
  531 
Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица, ...
  537 
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна! ...
  286 
Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...
  356 
С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта. ...
  611 
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  256 
НЯКОЙ МИСЛИ ЗА ТЕБ
Някой мисли за теб
и ти става красиво от факта –
сякаш слънчице в степ
грейва – бяла жълтица във ракла, ...
  241 
В злокобен мрак, без дъх дори за писък,
готови да положим кости в тесен гроб,
с очи обърнати към свода нисък
останахме без капка мощ.
Погълнаха ни тъмни, мрачни сенки, ...
  286 
Здравей, майко Земя!
Обетована и синя земя…
Днес те питам, как си?
И превита ти от болка
стенеш – “Боли ме - викаш!” ...
  298 
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
  1131  20  27 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Следвайки лунните лъчи към клоните, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят кат черга по земята, ...
  341 
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто! ...
  451 
Когато повредят желана играчка,
престават да спорят чия била плачка.
Детското - единствено
приятелство истинно.
  216 
Родопска трагедия
Някога много отдавна в Родопите
живели най-красивите хора.
Но станали лоши и използвали сопите,
удряли без да знаят умора. ...
  330 
Предложения
: ??:??