20 269 резултата
Животът питах " Аз живях ли те?"
" А ти разбра ли ме"- отвърна
"Аз как да знам това?"-учудих се
"Отговори свои търсих."
А той отвърна-" Много просто е..." ...
  17 
На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където ...
  26 
Живей Човече
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...
  40 
Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
  41 
Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
  28 
Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
  44 
Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...
  29 
Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
  43 
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
  27 
И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
  50 
Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
  41 
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
  78 
Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
  54 
Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
  42 
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
  89 
Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
  29 
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
  66 
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
  156  10 
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
  36 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  51 
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
  91 
Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...
  70 
Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи, ...
  99 
Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
  186  19 
Днес прочетох:
"Ти нямаш сърце!"
Беше за мен.
Обвинително. Остро.
Отекна жестоко, ...
  137  10 
Рай
На А.
(По мотиви от книгата “Джони грабна пушката” на Долтън Тръмбо)
Ще те откривам пак сред тишината
Да спирам няма да те търся в тъмнината ...
  100 
Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
  160  22 
Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...
  161  10 
Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...
  78 
Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
  229  15 
Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
  107 
Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...
  62 
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
  47 
Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
  59 
Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, ...
  70 
Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...
  44 
Замръква сънят по улици пусти,
забравил, че нейде го чакам.
Безмълвно нашепват пресъхнали устни,
а той се любува на мрака.
Дали му омръзна, очи щом затворя, ...
  53 
Провокатори на галиматия,
сгрешени още при зачатие -
кръстоска на галфон с макак -
с високопарен речитатив
(бързо действащ пургатив) ...
  25 
От чаши неизмити аз не пия,
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...
  67 
Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
  158 
Предложения
: ??:??