20 571 резултата
Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа ...
  40 
Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
  31 
Има ли изобщо справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...
  55 
Пролетта за мърморкото е пролетната умора,
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
  101  11 
Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...
  85 
Къде така загубих се
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
  45 
Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
  79 
Виновно живеем.
Невинно мълчим.
Да лъжем умеем,
дори и да спим.
В живот нереален, ...
  99 
ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
  117 
Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...
  75 
В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...
  148  13 
Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...
  122 
Господи, не Те моля за сърце,
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...
  94 
И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
  103 
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  142  10 
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
  222  10  15 
,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...
  93 
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
  171  13 
(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...
  124 
Перчема вея, аз, гавроша,
макар да нямам и два гроша.
Защото имам си любима.
Кой повече от мене има?
Къщи, коли, апартаменти- ...
  117 
Следите на живота ми утъпкани,
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...
  83 
Не зная утре мен какво ме чака,
че дните са къртици побеснели.
Подземия копаят те във мрака,
аз търся изход в мрачните тунели.
Не ми достигат въздух и опора, ...
  322  24 
Отива ми да съм дете,
на всяка крачка да се спирам,
да гледам как листата с вятъра играят.
Със боси стъпки в локвите да се завирам,
да слушам как децата волно си мечтаят. ...
  113 
Да кажа кое от две - чувствам или мисля
не ще забравя докато съм жив
наранявам без да искам
боли ли ги дали осъзнават
какво съм причинил ...
  123 
На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...
  145 
Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
  119 
Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...
  183 
Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...
  131 
Нима съм очаквала да се случи чудо,
да се събудя и да видя, че положението
докато сън съм сънувала е вече друго
и чист да е, като при сътворението
човекът, и зло да не вилнее като лудо? ...
  82 
„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...
  161 
Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
  186 
Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата ...
  196 
И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...
  221 
*
кълца крилата
слънчеви завистта
расте салата
* ...
  78 
Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...
  182 
Дали си грешница или девица
а може би несбъдната мечта
или жестоко наранена птица
едно е сигурно – че си жена.
Дали във барове или бърлоги ...
  114 
Благодаря, че ми се случи
Да те позная в мойта тишина
А ти! Наистина за мене си безкрая
Дори да те мечтая в самота.
Благодаря, че ми се случи ...
  96 
Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
  136 
Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...
  97 
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
  230  27 
Предложения
: ??:??