20 375 резултата
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
18
2
2
Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
53
2
7
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
86
3
7
Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
84
1
Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
28
Сред сенки тъмни, без душа,
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...
студът гнезди във тях гнезда.
Без жал, без смях, без светъл зов,
стоят във бездна. Без любов.
Очите - празни, думи - зли, ...
29
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
85
5
Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
36
Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
40
Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
27
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
113
8
9
На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...
53
Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...
45
1
Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...
58
"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...
51
Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
53
1
Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...
68
4
3
Колкото си исках
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...
56
В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...
108
1
4
Тишина.
Душа.
Идея.
Обичам да се смея!
Целувка. ...
Душа.
Идея.
Обичам да се смея!
Целувка. ...
40
1
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
75
2
3
Събуждам се в този ранен час
Навън – много сняг, студ и мраз.
Кога отмина тази година?
Въздишам аз с капка вина
Може би обречени ...
Навън – много сняг, студ и мраз.
Кога отмина тази година?
Въздишам аз с капка вина
Може би обречени ...
32
Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...
34
В тъмнината на мойте грехове
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...
98
3
И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
172
1
11
Когато си загубил нещо, не тъжи,
успокои се ти, човече и помисли.
Помисли, че и дърветата губят цветове,
на есен губят и листата си, своите плодове.
Те губят, но остават прави и при бурите, нали, ...
успокои се ти, човече и помисли.
Помисли, че и дърветата губят цветове,
на есен губят и листата си, своите плодове.
Те губят, но остават прави и при бурите, нали, ...
62
3
И никой няма да иска да те гледа,
душо проклета,
и никой няма и как да те хареса,
чумо човешка.
Не можеш небето да видиш, ...
душо проклета,
и никой няма и как да те хареса,
чумо човешка.
Не можеш небето да видиш, ...
57
И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
136
3
9
на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...
20
Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...
67
1
Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...
41
Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...
36
1
Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...
54
1
Отново съм съкрушен.
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...
110
Честита пролет нежна –
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...
53
Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
145
4
9
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
54
1
1
Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
157
3
11
Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...
87
1
1
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
124
2
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
