Няма нищо по-хубаво от живота. Колкото и трудно да е, винаги има нещо хубаво - дори и само да се събудиш сутрин и да се радваш, че слънцето свети, че пиеш кафе, че си здрав, че има хора, които обичаш и те обичат. Просто, че има днес...

Приятелю, благодаря ти, че ми припомни, че има живот, че той е хубав. До толкова бях затънала в това блато на някакви болни амбиции тук, че май почти бях "умряла".  Мъчех се да постигна нещо, което дори не ме правеше щастлива. Правеше щастливи другите, а аз се мъчех да оправдая техните очаквания. Бях заприличала на хората, които най-много мразех, защото бях заобиколена само от такива - хора, стремящи се към някакво голямо щастие, а пренебрегващи малките неща. Бях забравила, че има небе, защото все гледах в краката си.

Предпочитам да съм "луда" и "смахната", но поне да съм си аз, а не да се правя на нещо, което не съм. Какво като ме смятат за идиотка, на кого преча? Нали аз съм  щастлива. А вътрешното удовлетворение, щастие, спокойствие е най-важно.

Просто искам да ти кажа: благодаря ти, че си първият човек, който ме подкрепи, дори и да не осъзнаваш, че си го направил. Благодаря, приятелю...