Вървя по улицата и срещам само тъжни хора, отчаяни, загрижени... Питам се защо ли е всичкото това нещастие? Явно мъка лежи на сърцата им. Вървя. Продължавам напред. Виждам човек, който рови в кофите за боклук. Казвам си: Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Защо светът е толкова жестоко устроен? Защо някой живеят в разкош, а други се скитат и ровят в кофите за боклук? Оставам без отговор и продължавам по пътя си, с надеждата да срещна поне един весел човек, който да ме зареди с малко положителна енергия. Но става точно обратното. Отсреща ми стои човек в инвалидна количка! И пак се запитвам защо има толкова мъка по тоя свят? Защо животът е толкова несправедлив? Какво лошо е направил този човек, че съдбата да му изиграе този жесток номер? И пак оставам без отговор на въпросите, които ме вълнуват. Смело продължавам напред, но пак се сблъсквам с мъката. Какво да видят очите ми!?! Малко детенце - мръсно, с изпокъсани дрехи, което проси! То пък, горкичкото, какво е видяло още от живота, к ...