Когато Божествен лъч прониже душата ти и я превърне в прозрачно сякаш стъкло; когато погледне Бог с всевиждащо око в съкровището на сърцето ти - какво ще намери там? Може би не това, което мислиш за себе си и не това, което другите мислят за теб? Защото нозете, прекрачили раздела между живота и смъртта, докосват земята на вечността, където мярката за всички неща е само Бог.
Неминуемо всеки човек, завършил земния си път, застава пред престола на Божието всезнание, и когато се отвори книгата на душата му, ще търси Бог да види, доколко тази душа се е уподобила Нему. В този момент дали няма да се окажем голи пред Господа, с непокрити грехове, смъкнали от себе си всяко двуличие и самомнение, маските на нашия земен живот? Ще бъдем голи и безпомощни, ако приживе не сме успели да изтъчем брачната си риза, с която единствено можем да влезем в Царството небесно. Нишките на тази риза излизат от сърцето човешко, понеже там се крият подбудите на нашето Аз и се стремят към ближния, та да се оплоди л ...