Бях... Аз не съм..., а БЯХ! Минало! Бях щастлива, бях усмихната, бях красива и
обичана .... , но бях и лъгана. А сега не съм! Бях знаеща и можеща, бях вярваща
и търсеща, но вече не! Бях дъщеря, сестра, приятелка, любима , но и това вече е
само спомен. Бях силна , непоклатима, знаех какво мога и искам, знаех кого ....
А сега незнам дали съм жива въобще... единственото , което знам е , че не
съм!Мечтаех и сбъдвах мечти - и своите и на другите! Постигах , владеех,
създавах, а сега съзнанието ми е заспало, душата погребана, сърцето изтръгнато и
захвърлeно. Знаех какво мога и искам, и как да го имам, а сега нямам нищо...
Освен себе си (тоест същото). Кога загубих посоката? Кога загубих целите,
мечтите, идеалите... приятелите, семейството, любимия човек... кога захвърлих
принципите си , продадох душата си , потъпках сърцето си и сърцата на другите?
Кога загубих смелостта си да кажа колко много държа на някого, да призная, че ...