19.01.2017 г., 17:55 ч.

Бяло ми е... 

  Есета
2815 4 12
4 мин за четене
От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се завесата и оттатък видимото поглеждаш пак… Тогава никак не те учудва, че и дърветата пораждат вятъра, както в детството ти, че заедно с теб и Слънчо се оглежда, дори цопка в локвата, за да те попръсне с лъчи, заливайки се от смях.
Сигурно в такъв момент, когато силата на детското въображение е надмогнала здравия разум, Вера Рубин се е замислила дали е нарушен законът за гравитацията, наблюдавайки бързото въртене на звезда от края на галактиката „Андромеда“. То не отстъпвало на това на звезда от центъра на същата галактика, а по дотогавашните разбирания е трябвало да бъде много по-бавно. Навреме се сетили за изследванията на Фриц Цвики, роден в България – в град Варна, които той направил още пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Защо не пораснах... »

1 място

Предложения
: ??:??