Бяло ми е...
От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се завесата и оттатък видимото поглеждаш пак… Тогава никак не те учудва, че и дърветата пораждат вятъра, както в детството ти, че заедно с теб и Слънчо се оглежда, дори цопка в локвата, за да те попръсне с лъчи, заливайки се от смях.
Сигурно в такъв момент, когато силата на детското въображение е надмогнала здравия разум, Вера Рубин се е замислила дали е нарушен законът за гравитацията, наблюдавайки бързото въртене на звезда от края на галактиката „Андромеда“. То не отстъпвало на това на звезда от центъра на същата галактика, а по дотогавашните разбирания е трябвало да бъде много по-бавно. Навреме се сетили за изследванията на Фриц Цвики, роден в България – в град Варна, които той направил още през далечната 1933 година. „Свръхновите“ на Цвики са били проблясък за съществуването на тъй наречената „тъмна енергия“. Нещо масивно явно кара звездите в краищата на галактиките да се въртят по-бързо – като тези в центъра. Но това нещо още е непознато, затова го наричаме „тъмна енергия“. Гигантът замята газовата си пелерина върху джуджето и то избухва с яркост пет пъти по-голяма от слънчевата. „Свръхновите“ са наречени стандартни свещи за измерване на разстоянията във Вселената. Още знаем твърде малко… Затова се приветства всеки с развихрено въображение, който може да допринесе за разширяване на познанията. Сега български екип от учени, начело с младия Александър Куртенков, публикува откритията си в едно от най-престижните издания Astronomy & Astrophysics. Дава гласност на работата си върху червената нова M31N2015-01a, която била първото подобно явление в галактиката „Андромеда“ от двадесет и шест години насам. Това откритие предизвиква силен интерес и към тези български учени се присъединяват двадесет астрономи от девет държави. Вдъхновяващи са тези научни открития. Толкова хубаво е, че има будни, търсещи умове - на хора, запазили детското си въображение, непораснали, незакостенели…
Ех, загадъчно-пленителна красавице, външна звезда в галактика „Андромеда“, влюбена в нещо непознато, голямо, „енергия тъмна“ скоро назовано, което те кара, макар да си в края, бързо, като звезда в център, да се въртиш, ще откриеш ли тайните си някога на едно човече - дребно буболече? Ще откриеш ли поне брънка от съкровеното на дръзкото дете с развихрено въображение и малък синтезиращ ум? И с яркостта си, слънчевата засрамила, когато от велика любов запламтиш, дали вселенския часовник ще завъртиш? Дали, раждайки, ще избухнеш сияйно в „Свръхнова“, а умирайки, с блясък ще се възродиш, че разстоянията в Космоса да осветлиш?
Замислих се… Дали да споделя, че съмняващия се Човек, с душа на дете, боготворя? Невярващ в нищо и във всичко вярващ, сломяващ със своите въображение и мисъл глупостта на лакираното самомнение, вглъбенотих, знаещ, че може да греши, безспирно изпитващ нови идеи, въпреки всичко, пак готов да продължи. С красив ум доказателствата следващ, нетърпящ властници, намеса и лъжи. Човек, обикновен, но крепящ Света. Споделям… Той е. Него аз боготворя…
Споделих и вече ми е бяло! На душата ми е бяло, като Пирински сняг, като искрящ детски смях… Надеждата ми – палаво поточе, стремглаво в утрото препуска, скалите скулптурира, Божествен дух им влива. Бяло ми е, на душата ми е бяло, сякаш пресен сняг е наваляло…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Нина! Честито и на теб! Започвам да мисля следващата тема. Във форума ли трябва да я обявя?
-
Поздравления, Роси! Искрено се радвам за теб!
-
Благодаря, Ивон! Сърдечно благодаря и на всички, които са гласували за есето ми!
-
Честито, Роси!
-
Благодаря ви!
-
!
Успех на конкурса! -
Рядкост е да се прочете толкова поетично написано есе, засягащо мегаобекти като галактики, свръхнови, а също и въпроси, свързани с тъмната материя и енергия. Силно впечатлен съм, Роси, от разсъжденията ти за тихия и деликатен ум, който се съмнява в себе си и плахо опитва да навлезе в "непристъпната светлина" на Творението. Тук се родееш с визията на Блез Паскал за човека като "мислеща тръстика". Благодаря за удоволствието да прочета споделените с читателя в това есе мисли! Поставям без колебание в Любими.
-
Ехааа, много е хубав!И на мен ми стана много бяло, само че като Родопски сняг! Страхотна си!
"Споделих и вече ми е бяло! На душата ми е бяло, като Пирински сняг, като искрящ детски смях… Надеждата ми – палаво поточе, стремглаво в утрото препуска, скалите скулптурира, Божествен дух им влива. Бяло ми е, на душата ми е бяло, сякаш пресен сняг е наваляло…"
Успех в конкурсът! -
Благодаря, Александър!
-
Чудно съчетание на поезия в есето! Но най-много ми харесва тази искрена, бяла душа, която пръска светлина на вяра, кураж, радост и обич! Дано да ги запазиш завинаги!
-
Есето е за конкурса "Защо не пораснах..." Но едва сега схванах как да се качва, за да отиде на правилното място. Моля, преместете го, ако не ви затруднява! Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз също се радвам, когато срещна "човек, с душа на дете" , "човек, обикновен, но крепящ Света". Благодарение на Бог, все още има такива човеци!
Хубав и творчески ден!