3 мин за четене
Вчера бях сред тях – хората на предела на третата възраст. Събраха се пред храм-паметника “Александър Невски”. Веднага стана ясно, че целта им е да обявят за пореден път, публично протеста си срещу недоимъка, който мъти старините им. Стояха на групички – неми и примирени, посивели и пожълтели от времето, носещи в душите си спомена за съзиданието на своята младост, което днес се изправяше срещу тях със силата на новия си мащаб – обединилото се и обединяващото се човечество. Говорителят им – Сашо Радев, опияняващ се от собствената си риторика и с присъщия си площаден хумор, гръмко изразяваше пренебрежението на присъстващите към местната администрация и визираше европейските структруктури, интерпретирайки минали и настоящи събития от обществения и политическия ни живот. Бе прочетен и отговорът от Министерския Съвет, че внесеното от пенсионерите искане за увеличаване на пенсиите от 01.01.07г. е дадено, където трябва. Силите на реда бяха на мястото си, за да зададат с присъствието си някакъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация