Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да си е помислял и за отплата. Дори може да се каже, че върши добри дела от обич и към себе си. Защото вечер може да си легне с чиста съвест и удовлетворен от изминалия ден. А колко хора могат да се похвалят с това?
Добрият човек стъпва тихо. Хората почти не го забелязват. И се радват на всичко, което виждат, че е красиво или подредено, и на всяка придобивка, без да подозират дори кой стои зад това. Делата му са за обществото, но винаги без име. Анонимно. На всеки може би се е случвало да иска да похвали някого за добра постъпка. И съответният човек да наведе глава. И от неудобство и скромност да иска час по-скоро да свърши това оповестяване на неговата личност. Добродушният човек не цени врем ...