Дългото самотно бягане
„Загасете светлините,
загасете луната, когато си отида!
Никой да не види моята голяма болка…”
/Стара гръцка песен/
Тайният ми копнеж се състои в това – никога да не разбера защо съм бил тук. Целите никога не са били достатъчни за да се живее, необходимо е нещо по-силно от всички разсъдъчни системи, нещо което да придаде по-дълбок смисъл на мимолетното. В цялата партитура на етичните системи, независимо дали са с религиозен или философски произход, истините винаги се изграждат с тухлите на причините, докато се оформи цялостната архитектура на последствията. Всички философски системи се състоят от истини, а ежедневието ми почива на факти. В крайна сметка в съществуванието ми се преплитат два свята – един, който вече са ми казали какъв е, и друг – този който усещам с дълбоката си съкровеност. Първият се превръща в част от културата, остава валиден само в пределите на цивилизацията, а другият ще ме преведе през съдбата ми в нейната самопонятност.
Идеята за съществува ...