Аз съм бежанец.
Държавата, в която съм се родил и израснал загуби война с по-силен от нея противник и беше оставена да бъде разграбвана от победителите.
Те поставиха на ръководни места техни марионетки, и с тяхна помощ заграбиха всички природни богатства. Те контролират енергетиката, горивата, образованието, медиите и търговията на страната ми. Разбиха армията ни. Унищожиха производството и селското ни стопанство и премахнаха всякакви митнически ограничения за внос на чужди стоки.
Победителите пренаписаха историята ни, подиграха се с културата ни и поквариха децата ни. Вкараха свои производства и ние от немай къде бяхме наети да работим за тях за мизерно заплащане. Нямаме никакви права и сме като роби в собствената си страна.
Един ден не издържах и си казах. "По-добре да съм роб... още в чужда страна а не в собствената си", и заминах на запад.
Там поне разбирам защо трябва да градя всичко от нулата. Все пак не съм се родил там, не съм израснал там, това не е моята земя.
Откакто пристиг ...