Срещата
Беше лятна вечер, топла и приятна. Имаше концерт под нощното небе. Сцената бе доста осветена, а тълпата пред нея във възторг. Всички танцувахме, обзети от ритъма. Без никой да се замисля за нищо, сякаш времето бе спряло и всичко се измерваше от такта на музиката.
Тълпата беше доста голяма на брой, а ръцете във въздуха два пъти повече. Еуфорията нарастваше с всяка песен и никой нямаше намерение да спира с танците. Всички се подмятахме наляво-надясно. За миг се получи пътека измежду хората, стигаща чак до края на тълпата. Пътека, сочеща право към една пейка. И тогава ги видях.
За миг видях най-красивите, същевременно и най-тъжните очи. Те бяха зелени, обляни в сълзи. Излъчваха разочарование, омраза, болка и загуба. В следващия миг пътеката вече я нямаше. Когато отново всички скочиха встрани, обзети от ритъма, отново бе там, но вече свела глава.
Тя беше с рижа къдрава коса, малко чипо носле, дълги мигли и пухкави устни, сякаш рисувана и извадена от някоя картина. Стоеше и просто п ...