Мечтах...
Мечтах, че мечтите умряха! Уби ги малодушието и невярата в нищо! Мечтах и как сивите се радваха и ликуваха тяхната гибел!
Мечтах, че мечтите умряха! Довърши ги неспособността на хората да видят красотата! Мечтах и как сивите не ги интересува, дори ги радва, това!
Мечтах, че мечтите умряха! Прогнили ги гледах, забравени от всички! Мечтах и как сивите ги гавреха, че те сами са си виновни, че не се сбъдват!
Мечтах, че мечтите умряха! Никой вече няма да усеща тяхната сила и мощ! Мечтах и как сивите си отдъхват, че вече ще спят непробудно през нощта!
Мечтах, че мечтите умряха! Вече усещам празнотата вътре в мен! Мечтах и как сивите празнуват края на борбата!
„ – Когато направиш, каквото сивите ти кажат, само се нараняваш! Ела с мен!”, каза ми Мечтата!
„- Когато тръгнеш, вземи ме с теб!”, отговорих на Мечтата аз, „не ме оставяй сам, позволи ми да се включа в твоята борба... така усещам, че само бягам – надбягвайки себе си всеки ден наново и наново! Ела!”
„ – Успокой душата си – ням ...