2.08.2006 г., 19:18 ч.

Капка 

  Есета
1342 0 0
1 мин за четене
Студено е. Мракът превзема пустите улици на големия град. Вали дъжд. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Единственият шум, освен този на дъжда, са моите стъпки. Бездомна се скитам. Не вдигам глава. В това вече няма смисъл. Всичко хубаво на този свят е погубено. Разрушено е от човека.
Сълзите ми се сливат с дъждовните капки. Как искам да съм като тях. Свободна и безгрижна. Да донасям на тази земя водата, от която се нуждае. Мечтата ми е да бъда потребна на хората. Не искам да се чувствам безпомощна. Но това е невъзможно. Обграждащото ме общество смачка желанието ми за живот. Усмивката на лицето ми се стопява, още преди да разцъфнала. Вече нямам доверие в хората. Срамувам се, че съм човек. Но тогава изниква друг въпрос. Какво мога да бъда? И сякаш светкавица, отговорът просветва в мислите ми – „Капка!”. Няма нищо по-хубаво от това. А какво всъщност е тази малка частица дъжд? В съзнанието ми изниква златен бокал. Сякаш някой невидим излива капка по капка кърваво червено вино. Но дали т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Добрева Всички права запазени

Предложения
: ??:??