Днес продадох част от себе! За „жълти стотинки” продадох родния си дом и двора, в който направих първите си крачки в живота. Продадох спомените си и земята, в която остава зарит дълбоко родовият ми корен. Наложи се сама, със собствените си ръце, да вдигна острата безмилостна брадва на финансовите проблеми и да пресека завинаги най-здравите връзки с него.
Много ме заболя! В сърцето ми се отвори рана като тъмна бездна, от която полъхнаха студ, тревога и чувство на вина.
Господи, никога вече няма да вляза в този двор, в който всяко дърво, всяко цвете ми шепнеше с радост „Добре дошла!”. Там, където всяко кътче ми напомня за неуморните, грижовни ръце на баща ми. Където сякаш чувам забързаните стъпки и скъпия глас на мама, докосва ме ласкаво споменът за любимата ми сестра, а в короните на ореха и старата черница още се люлеят и звънят детският ми смях и песните, с които огласях квартала.
Не смеех да погледна към къщата. Тя сякаш се беше смалила и посърнала от мъка. Прозорците ù като тъжни оч ...