7.03.2019 г., 8:42 ч.

Когато бях овчарче 

  Есета » Социални
1969 5 13
4 мин за четене
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, поради което образованието не се поощрява. Блеенето е допустимо, не противоречи на свободата на словото, не застрашава личните данни и не дава знак за пране на пари. Овчарите харесват десните пасища, защото не духа остър вятър и няма зли вълци. То никакви вълци няма тъдява, защото те са магистрално отконени да ядат и нападат стадата в други пасища. Има специални органи, които направляват отклонението и поставят мантинели за хищници, садят блатни кокичета и изсипват смески в хранилките. Овчарите са инструктирани да не дават излишни пари за зли кучета каракачанки, защото е много трудно да се срещне читав вълк, годен да изяде цяла една охранена овца. Може само тук и там някой случаен изпосталя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??