Беше старец и беше луд, лигите му течаха, но приказваше сладко. Пък и аз съм нехранимайко, стоя и слушам, и за друго не ми е…
Тежка е човешката съдба, момче, вие тя и плътта, и костта, и душата, а духът стои изстискан и се чуди – има ли го, или го няма. Да се отсече, че кураж е нужен и така да се реши, че всичко, което има да се каже по въпроса, е казано, не е добре. Но и да се сведе глава, да се склопят надеждните очи, да се сгъне сърцето, а сетне след гнусна премяна, да се повдигне чело и изпод него да светнат тъмнините на стъкления поглед, също не е работа. Но всичко това се случва в човешкия живот – било то срам и отмяна, а и страх, предизвикателство, изпъчени гърди, отстъп и кривдина, всичко… Да го избегнеш, едва ли ще смогнеш, да заобиколиш поне една от подправките му, би било опит, ала не и успех. Светът не търпи нито нож да го реже, нито резка насред тъканта му да стои, а който не разбира тая истина, това всемогъщество на живота, той е този, който не познава Пътя; Пътя и негови ...