27.11.2016 г., 23:30 ч.  

Между слабостта и силата-вярата на градския човек 

  Есета
2291 5 4
6 мин за четене
Границата между отчаянието и вярата е съмнението. А реката на надеждата тече под него и ни чака да се удавим. Почудата от света е присъща на всички деца. Но защо губим нея и всички звезди в името на теснотата и мрака, къде остава вярата в "дните честити"? В поредната чашка? Лириката на тъжния човек? Къде е смелостта ни да бъдем себе си?
Смелостта да седнеш пред белия лист и да напишеш себе си е нелека задача. Защото, сядайки, започваш убийството на сегашния теб и раждането на следващия. Вярата ни чака след всяка крачка, точно до нас - наша сянка. Отчаянието ни завладява, както би ни обградила мъгла, но продължавайки да вярваме, че има път, ние съществуваме. С въображението успяваме да победим всички светове, а дали тъга или наивност няма значение - ние чувстваме.
Пишейки себе си променяме светове. Гоним депресията. Сънуваме красота и рисуваме мечти. Обграждаме се със спокойствие. Отказвайки се от другото, оставаме в самота и надежда, малко мрак и няколко стиха, песни или може би просто ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

          Преди известно време се готвех за матура и изпити по български език :) Разглеждах в интернет и попаднах на цитати, върху които са разсъждавали кандидат-студенти от минали години.

          Цитати:
          „А в свойта вяра сам не вярвам аз“ (Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“) и „Може би искате да я сразите моята вяра“ (Вапцаров – „Вяра“).
          Разочаровах се, че никого не го интересува свободната ми мисъл, а само дали познавам литературата, както сме я учили в училище. Е, с лека болка на сърцето признавам, че не я познавам. Литературата е необятна. Можем само да се вдъхновяваме и вълнуваме. Познавайки човека в себе си, има по-голям шанс да познаем и другия човек. В това есе се освободих от претенцията да познавам текстовете. Но и себе си не можем да познаем. Можем само да се усещаме в литературата и живота като странни герои, които никога няма да намерят своя край.

Предложения
: ??:??