Моето задължение към природата
Някога на Бог му било самотно и решил да си създаде спътница в живота, негова неразделна другарка и съветница...-нарекъл я Земя. Взел четка и започнал да твори. Направил й необятни поля от златно жито, това били косите на новата му другарка, направил й високи планини, които със своите била сякаш образували земната усмивка. С един замах изписал очите на Земята, а накрая алените корони на две дръвчета очертали нейните омайващи бузки. И така Земята била готова, но на нейното лице царяло само мрак и тъга. Тогава всемогъщият художник й създал небесен светилник, това било Слънцето.Когато Бог завършил творението си Земя, никой нямал право да се доближава до него и да му вреди. Дори и старите другарчета на Бог - небесните ангелчета нямали право да помрачават земната усмивка, но един ден Земята, божията дружка, била превзета от рояк пещерняци, които по-късно окопирали цялата планета и започнали да я рушат. Бог останал изумен и уплашен да гледа как рушат най-свидно ...