Живеем в свят на безкрайна война, война на страхове и мечти, на свянове и покази, на тайни и безразличие. Война на слабости и несгоди... Безкрайни мъгли.
Сякаш забравили доброто и сякаш изморени от целия този фалш се превръщаме в апати на цялото безвремие. Водим се по течението на ежедневието:
лъжа, страх и безсилие...
Нима вечно ще го търпим?
Нима вече не вярваме в мечтите, нима сме загубили способност да жадуваме?
Нима не желаем да изкрещим исината, да изтупаме от себе си гнева и страха?
Не е ли време да сложим край на цялата тази ирония, да пуснем щастието в живота си, да въведем мир и спокойствие в душите си?
Нима не можем да признаем любовта? Да открием истинската и същност - на нежност, красота и величие.
Нима тя не ни прави истински в цялата ни същност, нима не е извор на щастие и благодат?
Тогава, приятели, защо бягаме от нея?
Нима е толкова трудно да я допуснем в световете си?
Да изградим своя свят, свят с бъдеще?
Та какво е щастие?
Душевна страст на вяра или крепост на спокойствието, а може би сила да бъдем себе си и такива, каквито винаги сме желали?
Но както и да го наречем, вътрешно знаем, че факторите на щастието са добродушието, любовта и искреността.
Е, приятелю, готов ли си да го откриеш?
Само ти можеш да промениш света, само ние можем да превърнем тази мъгла в светлина:
лъжата в откровеност, войната в мир, слабоста  в безстрашие, мечтите в реалност!!!
Само ние избираме пътя си, нека той бъде озарен от правда и щастие.
Нека бъде любовта, нека сме щастливи...
Ние го заслужаваме!