На Продавача!
Преди двайсет и пет години продавачите му казваха колко добре говори английски. Беше току що беше пристигнал, и едвам можеше да свърже две три думички заедно в смислено изречение.
Много се усмихваше тогава защото беше млад. Усмихваше се и защото не разбираше и една десета от това което му казваха. Усмивката спасяваше положението.
Даже и кимането беше с „акцент“. В САЩ кимането означава да а клатенето на глава не. Един негов познат се беше подул от лимонада, която не искаше да пие, тъй като работейки при една възрастна жена на въпросите и „искате ли лимонада“ по навик от България кимаше – не.
Само усмивката остава. Тя е може би една от най древнате мимики. Казват, че усмивката се е зародила от озъбването, което си е със сигурност най-древният способ за невербална комуникация. Отваряш леко устни, уж да се озъбиш, и повдигаш закачливо крайчетата им. Усмивка. Пред чужд инстинкта ти казва – покажи си зъбите- а разума те кара да се усмихваш и ето, новопристигнал имигрант, вечно ...