НАСИЛИЕТО

          Няма да е пресилено, ако се каже, че голямата, всъщност огромна­та част от кино продукцията в последно време разчита на привлекателната сила на движението. Проблемът е в това, че динамиката и напрежението в тези фил­ми не се пораждат от драматур­гията, а от гъста плетеница ситуации, които не почиват понякога и на елементарни, взаимосвързани аргументи. Вместо жизнено подобни човешки същества, на екрана се появяват горили, чиято брутална и агресивна логика повдига в душите вълни, извиква тъмни, полу-несъзнателни асоци­ации, сред които се киска извратеното и уродливото.

         Гореспоменатите герои прерязват гърлата на противниците си с лекотата, с която палят цигара и тяхното хладнокръвие сякаш издига като еталон за подражание онова, което би трябвало да се презира. Подобни карти­ни определят бъдещето, общо взето като отрицание на насто­ящето, като постоянно ни внушават, че вселената е побъркана и надава вик на безпомощност и отчаяние. Подобни сатанински забавления са болезнен симптом на една болест по ценностите, която сякаш е на път да прави от хората демони. Очевидно тези филми показват с професионал­но безсърдечие огромните и систематични злини на нашето вре­ме и като насищат кадрите си с невротично-тревожното, със сексуално-жестокото, качват на гърба на зрителя болезнени психологически товари.

        Сякаш всички създатели на филми вкупом са забравили прастарата необходимост: изкуството да бъде нравствено. Това естествено не значи, че то трябва да издига евтини и шаблонни примери за подражание, защото шаблонът за нравственост винаги води до бунт и обезверяване. Изкуството е свят на видения, които си струва да бъдат превърнати в действителност.Широко разпространеното и нарастващо чувство на симпатия към чудатото,  особеното, физически и духовно странното винаги ще бъде материал за твореца, кой­то се опитва да проникне в света на нещата, поставяйки човешката съдба като главен мотив на своите артистични прозрения. Неуморимите опити на хората да проникнат в сърцевината на своята участ, изправени пред една непознаваема вселена, желанието им да открият хар­мония и смисъл в отредените им от съдбата дни винаги са били прицел на голямото и истинско изкуство.

          В същото време съвременният герой от екрана, тоест човекът на действието е толкова зает с нанасянето на удари, че не му остава време да надникне в собствената си душа. Но ако би надникнал, той би съг­ледал там само хаос, сякаш единствената метафора, способна да завладее духовете на нашето време, е параноята. Един свят на произвол, безпорядък и погнуса в който "другият" е враг по определение - това просто не е светът на изкуството. Жестокото и грозното, умело забъркани с ед­ро надробени сантиментални из­блици, търсенето на тревожното и изкривеното, посяват семена, чиито плодове ще са горчиви.

         Силата, широтата и енергията на истинското изкуство раждат идеи и чувства, пресътворяват през оригинални форми всеки отделен момент от нашия жизнен опит - те не създават чудовища. Една ценностна система запазва валидността си докато хората продължават да чувстват, че тя е валидна и изкуството заема особено място в тази задача. Ако един творец не успее през целия си жизнен път да ни покаже един единствен жив ангел, то той е длъжен да ни посочи поне следи от стъпките му... Условие за това е творчеството му да бъде пропито с любов, болка и състрадание към  човека  -  все неща съзряни от неговото талантливо, остро и състрадателно око, което се опитва да открои доб­рото в този общо взето покварен и склонен към поквара, но изпълнен с божествени  надежди свят.

Петър Ангелов – ДАРЕВ