НАСИЛИЕТО
Няма да е пресилено, ако се каже, че голямата, всъщност огромна­та част от кино продукцията в последно време разчита на привлекателната сила на движението. Проблемът е в това, че динамиката и напрежението в тези фил­ми не се пораждат от драматур­гията, а от гъста плетеница ситуации, които не почиват понякога и на елементарни, взаимосвързани аргументи. Вместо жизнено подобни човешки същества, на екрана се появяват горили, чиято брутална и агресивна логика повдига в душите вълни, извиква тъмни, полу-несъзнателни асоци­ации, сред които се киска извратеното и уродливото.
Гореспоменатите герои прерязват гърлата на противниците си с лекотата, с която палят цигара и тяхното хладнокръвие сякаш издига като еталон за подражание онова, което би трябвало да се презира. Подобни карти­ни определят бъдещето, общо взето като отрицание на насто­ящето, като постоянно ни внушават, че вселената е побъркана и надава вик на безпомощност и отчаяние. Подобни сатанински забавления са болезнен симптом ...