Не разбирам
Нормално е за моите години често всичко и всички да са ми криви, да се чувствам неразбрана и много неща да не разбирам... Но дали всичката "неразбраност" се дължи на възрастта ми!?
С всеки изминал ден се убеждавам, че животът ми занапред няма да е розов, че тепърва ще срещам трудности, които едва ли съм си и представяла... Едва ли е нужно да се оплакавам като повечето тийнейджъри с репликата "Животът е гаден!", мисля че е безпредметно - това нищо няма да промени. Напротив - животът е хубав! Просто не съм се отказала да вярвам в красивото, доброто и едва ли не вярвам и в чудеса, макар че всеки следващ ден идва сякаш със задачата да ми покаже, че не съм права.
Когато се загледам в очите на по-възрастните, виждам една постоянна тревожност и напрегнатост... все по-рядко виждам родителите ми да се усмихват, а все по-често срещам тяхната пасивна агресия, породена от липсата на... много ясно, че и, колкото и банално да звучи, на пари! Виждам как живота ги мачка, и не става въпрос ...