Понякога се чудя какво ни прави нас хората такива... Защо например се опитваме да помагаме и да даваме съвети на другите, а появи ли се трудност, завързваме ръцете си и чакаме някой да ни помогне. Съветите за другите не съществуват в нашия свят. Създали своята крепост, ние рядко позволяваме някой да влезе в нея. Страх ни е от това, че ако хората ни познават, ще имат повече власт над нас... А не сме ли се замисляли, че ако толкова много се крием от света и хората в него, ще останем сами дори в общия свят, който ни обединява... Егоистично, пазейки собствената си крепост, ние тръгваме по пътеката заедно с другите хора, които също живеят в свой собствен свят. Подаваме ръка на падащите до нас, бършем нечии сълзи и прегръщаме изстиващото тяло на някой, отказал се да живее в тази измислена егоистична окръжност. Дали всъщност помагаме на другите? Дали даваме всичко, на което сме способни, или крием, дори без да подозираме, истинските си сили за да се справяме със самите нас?...
Егоистичен е св ...