Днес новината, която ме разтресе беше: Майкъл Джексън почина! Почувствах се много странно. Обзе ме някаква тъга. Връхлетяха ме спомени. Странно е и друго – дори не ми беше любимец. Харесвах песните му - да, оценявах таланта му, шоуто, което правеше, хореографията и т.н. – разбира се, като непрофесионалист. Но никога не съм му била върла фенка. Не съм изпадала в истерия... Като една съученичка: спомням си, че беше готова да се сбие само, защото някой я дразнеше като го наричаше „мачкал чесън”. Стаята ù беше облепена с негови плакати, събираше снимки, статии и каквото ù попадне за него. Тогава нямаше достъп до информацията, както сега. И всяка думичка беше ценна.
Спомням си и един летен лагер. Бяхме в бунгала, на едно място, където си мислехме, че е извън света. Най-близкото населено място беше на 7 километра. А наоколо – планина, красота, чистота... Прекарвахме си добре. Имаше едно момче, на което му казваха Майкъл. Освен, че беше неконтролируем фен на попзвездата, също така и имитираше танците му – беше наистина страхотен. Имаше и едно момиче, което наричаха Майкъл, защото косата ù беше на къдрици... Изобщо доста неща се въртяха около краля на попмузиката...
После започнаха скандалите: обвиненията в педофилия и какво ли още не. Не зная истината. Може всичко да е нагласено, може и да се е случило... Всеки има право да вярва в каквото иска...
Толкова спомени са свързани с това име, с този човек. Спомени от детството – от един невероятно прекрасен период в моя живот, а може би и на всеки. Когато си отиде личност от такава величина, казват, че си е отишла една епоха. Вероятно е така. Не може да отречем всичко, което е направил и оставил като творчество. Но със сигурност малко по малко „изпращам” частици от миналото си, от живота си. Тогава идват спомените...
Джако подготвяше голямото си завръщане на сцената. Но замина... неподготвен! Феновете ще го изпратят неподготвени! Като всеки период от живота ни, който ни напуска ненадейно. Но го разбираме, когато се върне като спомен... Нима някой е подготвен за това?!
ПОКЛОН!
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Поклон!