Пепелник
Почти два и половина е, аз не мога да заспя. Имам чувството, че съм единственото будно същество на планетата изпаднало в някъква черна дупка на размисли и душевни терзания и сякаш съня и спокойствието са прогонени от личния ми дискомфорт.Пуша поредната цигара, а тя сякаш гори по-бавно от всякога. Плаша се. Плаша се от факта, че тръпките, който ме побиват в момента, всъшност ми допадат. Цялата идеология на съществуването ми, може да се побере в една единствена метафора, безсмислено сравнение обобщаващо безсмилието на битието ми. Думата е "пепелник" куп отломки от цигари, куп отломки от страсти и чувства, попаднали в ямата на смъртта, сякаш се опитвам да забравя. А какво, аз самата още не знам. Може би забравям отчаянието, проблемите си, депресията, че едно цяло десетилетие от живота ми е преминало мигновено и въпреки това е било изпълнение и плод на моите мисли и действия. Мога ли да кажа, че всеки миг, който съм изживяла е изживян пълноценно? Нима има човек, който може да отго ...