Приказка, наречена България
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви хубави принцеси, със зли чудовища, от които всички бягат и се дистанцират, с далечни кралства, от които винаги рицарят се завръща при любимата си принцеса и т. н. – като всяка приказка. Но може би няма да е така, може би тази наша приказка няма да има щастлив край, може би няма да има и край, всичко е в ръцете на тези, които имат възможността да пишат, на тези, които сега държат в ръката си перото и създават или опорочават това, което някога други създадоха за тях – с разликата, че те сега пишат с безцветно и незримо за нашите очи мастило, а някога пишеха приказките като тази с кръв.
Нашата история започва точно като приказка, в пълния смисъл на думата, във време на битки, царства, герои, зло, ...