Днес исках да пиша за снежинките.
Обаче щом погледнах през прозореца, и видях - вместо снежинки, цветове са обсипали дърветата отсреща на хълма. Бели... Розови... Розови... Бели... Пухчета. Като накацали пеперуди. Една до друга. Една през друга.
Няма ги вече снежинките. Със зимата се свърши. Една реалност се смени с друга.
Дали се сбогувах със зимата?
А тя сбогува ли се с мен?
Рухна светът на снежните виелици, светът на бялото братство, светът на ледената красота, светът на култовото снежно шоу. Рухна! И повлече след себе си всичко, което бе донесъл. От замръзналите радости до стоплените мъки.
А бяхме... Бяхме разтопени от емоции. Вкочанени от гняв. С бузи, зачервени от червеното вино. Бяхме сгушени и свити като зародиши. Бяхме под снежната завивка.
***
Сънувах сбогуване.
Ставайки, протегнах ръце. Усетих болка в мускулите си, а костите ми избарабаниха напевно. Изпънах се като струна. Те се наместиха. От лазене, гушкане и свиване бяха забравили този акт. Други имаше, вярно... Такива едн ...