С прекрачване на Аз-а към Новата 2016 –та година, си даваме равносметка за отминалата, затова и нарекох есето си – Новогодишно пътешествие по Луната. Там, където Любовта е висша естетична сила, а Обичта събира хората, за да създаде уют и топлина, светлина и надежда за Новата година.
Но мълчанието е убийствено, когато чувствата се разминават с реалното виждане за Любовта. Нали и Бог се роди да бъде светлина! Светлина в светлината.
Световете са единни, когато не искаме почти нищо от партньора, а даваме максимума доброта и сговор във връзката...
Моето хепиендско новогодишно пътешествие по Луната е и егоистично, може би на моменти...Простете, ако е така. Любовта заслепява и променя човека. Ето коя любов:
Надявах се да заживея в твоя свят. Чуваш ли ме? Обърни глава, поне за малко внимание! Копнея по съсухрените ръце на моята баба, научила ме на трудолюбие и усет към средногорската песен. Тръпна по изповедите на Дядо, който със сините си очи зорко наставлява постъпките,често наивни.
Надявах ...