Разказ за една любов
Усещам, че имам нужда да пиша за всичко, което ми се случи... за любов, която така и не се превърна в реалност... за човек, когото не можах да имам, а го обичах ужасно много, обичах го така, както не съм обичала до сега. Чувствах, че нищо друго няма значение... нуждаех се единствено от прегръдките и целувките му, а не ги получих... Мислех си единствено за него... Когато мислех за бъдещето си, си представях всичко с него... накъдето и да се обръщах, все него виждах... все той ми беше в мислите... Колкото и пъти да говорех с него за това, което чувствах, все не получавах отговор на въпроса си, а именно какво чувства той... Не след дълго ми каза, че има друга. Не знаех какво да кажа, не знаех какво да направя. Всичко се преобърна... почудих се дали ще мога да продължа... любовта ми ставаше все по-силна, а той се отдалечаваше все повече. Изведнъж се появи момче, към което не изпитвах нищо, но някак ме караше да забравям всичко, което ми се случи... болката, която ми причиниха. Една вечер се видях с това момче... то ме целуна... и разбрах, че никoй не може да замести онзи... другия. Разбрах, че ще го обичам вечно... той винаги ще бъде в моето сърце и никога няма да излезе от там... Колкото и да ме боли, аз трябва да продължа... Да забравя за него... Копнеех да бъда негова, но сега знам, че никога няма да бъда. Ще се радвам, ако е щастлив, дори и да не е с мен, защото го обичам и ако това значи да изляза от живота му - така да бъде... Бъди щастлив с нея... но знай, че някъде там има едно момиче, което умира за теб...!
Посветено на единственото момче, което съм обичала!
© Лидето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
и аз съм на 13...и аз съм в подобна ситуация...на всеки се случва...просто...трябва да продължиш напред
-
Това, което е написано под моя коментар ми хареса - "каквото и да става, Пиши!"
Ако искаш да пишеш, просто пиши. Не слушай никого -
Здрасти, Лиде.
Някой се е поизнервил тук като гледам.
Добре, че има и свястни хора.
За да признаеш несподелена любов винаги се е искало смелост и сила. Няма значение на колко години си. А ако някой не знае значението на думата!, то той просто е достоен за голямо съжаление.
Пиши.
Някой ще те харесва, друг ще те плюе, трети ще те обяви за плагиат, четвърти ще реши, че си скучна и безинтересна...
То, ние, хората сме си такива. Не се връзвай прекалено. Ако намериш време, прочети "Отнесени от вихъра". Срува си!
Поздрави!
Успехи!!!
-
От някъде бях чул : " По-добре на хората в устата отколкото в краката "
Аз не позволявам да ме мачкат.
Ти реши за себе си. -
Валентине, аз аха да те похваля в една твоя творба - и опаа...какво намирам тук. Много грозно, плоско, сухо и тъпо изказване си направил. И вместо да подчертавате, че е на 13 години, подходете малко по-психоаналитично и се замислете, че именно - на 13 години е и едва ли, когато се сблъсква за първи път с любовта, трябва да чуе от някакъв си с 2 години по-голям от нея, че е само на 13, "да си отворела краката" и така нататък. На мен също ми мина през ума, че годините й са все още малко, но не това иска да чуе тя.
И е грозно да се обръщате към някого с "абе, МОМИЧЕ". Момиче е, ама си има име. Поне мен много ме дразнят тия обръщения - абе, момче; абе, момиче... -
И сега искам да се обърна към Епипсихидион (Валентин Калинов) - Днес за 2-ри път попадам на творба,в която ти открито критикуваш автора и!!Съжалявам,че трябва да се намесвам с негативизъм в темата,но смятам,че ти ,за свойте 15 години,си изпълнен с комплекси и завист.Всички тук имаме мнение,но го казваме като ГОЛЕМИ хора,а не като ДЕЦА!!!Опитай се да бъдеш по тактичен или си дръж мнението за себе си!Благодаря!
-
Първо искам да те поздравя Лиде за великолепното есе,което си написала!Създала си истинска феерия от красиви думи и истински събития и си превърнала живота си в разказ,с който да ни докоснеш до себе си!!!Продължавай все така да пишеш!Относно това ,което е написала AzDobrata (Аз Добрата) - права си за това,което казаш,но не е ли точно в това красотата на отминаващото детсво и сблъка с реалността?Всяко едно дете изживяло такава любов,била тя и платонична,се учи на много и това му помага после да разпознае ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ и да научи повече за това прекрасно чувство!
-
Мила, толкова е тъжно!
Това есе ми навява много тъжни спомени за една моя истинска и несподелена любов! Отличен(6) -
А има ли някакъв проблем с това,което аз съм написала?Може да ви се е сторило глупаво как едно 13годишно момиче пише за любовта,но все пак това чувствам и за това пиша!Ако не ви харесва може просто да не го коментирате
-
Някакъв проблем ли има,че написах това, което мисля!?
-
Лидия , животът е пред теб, та ти си само на 13 години!Единственото момче..а колко още единствени ще има..!Горе главата, момиче!Нищо не е безвъзвратно загубено. Нали знаеш?Господ ни среща с много фалшиви хора, за да може, когато срещнем ИСТИНСКИЯ, да го разпознаем
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
