Имах малко време днес .... глупости, времето ме имаше за малко...
Спрях се, защото нещо вече съм много изморена или просто ме домързя да се опитвам да му се изплъзна и да избягам от неговите пипала....
Днес му се отдадох ... Пуснах го в мен и то доброволно. Обикновено не можем да се разберем - аз искам пропуск, а то все няма. Връщам го да си намери, то търси, търси и се връща пак без пропуск....
Пита ме:
- Кажи ми какъв е пропускът да вляза в теб и да живееш с мен за малко, поне за малко...
- Малко ли?! Че ти изобщо не си наясно какво е малко време, ти имаш някаква друга измерителна скала, която изобщо не отговаря на моята, и твоето малко за мене е цяла вечност, а аз не искам да я прекарвам, подчинявайки ти се.
- Не, не, няма да ми се подчиняваш, просто ме пусни в теб, в живота ти за мъничко. Ще видиш, че не е толкова зле, аз съм ти приятел, живея с хората, аз съм тяхната история, тяхното настояще и бъдеще... Ти не можеш да бягаш постоянно - все ще се предадеш и тогава ще ти е по-тъжно ...