Сресах дългите си коси и ги оставих разпилени да покриват раменете ми, отавих ги, за да се сбогувам с тях. След миг взех ножиците и започнах да кълцам на посоки... кратко сбогуване беше. Спрях и отново се огледах, попипвах накъцаните си стърчащи коси. Стоях дълго и гледах отражението си в огледалото - криво и размазано, прекрасно отражение... Често се гледах в огледалото... не беше от суета... точно обратно. В огледалото намирах точно този човек, когото исках да мразя. Забравих детството и любовта. Замених деня с ноща. Освободих душата си от спомени, от прошки, от сълзи и обещания. Освободих ума си от терзания, мечти, болезнени амбиции. Убих ги! Пощадих само страха. Изплувал от мъглата вече не беше сив, а се открояваше бездънно черен... Страхувах се да кажа това, което трябваше да изкрещя! Простете ми! Извърших първото си убийство! Убих човешкото у себе си !
Благодаря за коментарите,те са по-важни за мен от оценките Колкото до това дали са есета или не са, незнам.Знам само, че не са разкази,нито статии,стхотворения същто не са,още по-малко са преводи.На ясно съм с това какво означава есе и мисля че това най-много се доближава до есето
Прочетох и трите ти "есета". Хубави са, умееш да си служиш с думите. Поздрави. Но за мен това определено не са есета. Не мога да определя какво точно са, но не и есета.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.