Не знам дали има начин, който да се счита за подходящ, когато говориш за семейство, особено за своето. Чувала съм, че нечии родители заключват вратите на спалните си и пращат децата при бабите им, когато решават да правят онзи бързия тих семеен секс. Даже пускат силна музика и дърпат старите невероятно плътни завеси, за да не усети никой, че го правят въобще. Целуват се скришом за секунда и то само зад гърба на децата си, и се държат за ръце само когато са сами в асансьора. И любовта остава само в очите им.
Така съм израснала.
Но това са само градски легенди. Като кучето в микровълновата или убиецът с брадвата на задната седалка.
Семейната обич е градска легенда.
Семейното щастие е ироничен израз за семейно отегчение.
Семейството е символ на индивидуалната смърт.
Или не?
Един приятел казваше, че е важно да родя млада, за да може детето да има млада майка, която ще е по-дълго до него. Разни модерни извинения, които измислях като че нямам достатъчно пари, че не съм намерила подходящия мъ ...