1.10.2004 г., 22:05 ч.

Широко затворени очи 

  Есета
4029 0 3
1 мин за четене
Отново стоим с теб в същата тази стая.Сякаш никога нищо не е било различно,но и никога няма да е същото.Дъха ми улавя твоя за частици от секундата,които ни се струват век.Мълчим.Мълчанието е злато,но защо не се чувстваме богати? Напротив.Чувствам се празна.А ти? Мълчиш.Наистина по-добре не говори щом неискаш да кажеш това,което копнея да чуя.Струва ти се егоистично...Еми,да,така е.Такава съм.Такъв е живота.И ти си...Ти си живота,моя живот,който немога да изживея пълноценно.Защото бягаш,миговете прекарани с теб се излъзват,като пясък между пръстите ми.Те и без това се броят на пръсти.Но аз се радвам на малките неща...На красивия септемврийски залез,макар и без теб положил глава на рамото ми,на красивите цветя,макар и не от теб...Колко си красив.Като порцеланова кукла...изящна студена красота.Аз мога да ти вдъхна живот...но не искаш,защото се чувстваш щастлив при тези обстоятелства.Ти си щастлив и аз за теб се радвам.Но немога да излъжа себе си дори за миг,че съм щастлива.Защото още имам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Русева Всички права запазени

Предложения
: ??:??