Какво е това споменът? За какво ни служи? Навяване на отминали преживявания, които да ни подтискат? Да ни напомня за неща, чието присъствие в сегашния момент е невъзможно? Да ни довежда до състояние, при което малките ни сърца, жадни за любов да „кървят”?
Не. Определено не се нуждаме от това! Ние искаме друго! Копнеем за друг свят, много по-различен от този на нестихващите мъки и болки, от тази душевна дисхармония... От страданието на душата, от нестихващите сълзи, от далечните и недостижими спомени, чиято красота помрачава нашето съзнание, поради факта, че те никога отново няма да се върнат... Те ще си останат някъде там – в незабравимото минало, в нашето съзнание. Спомените ще бъдат и част от нашето ежедневие, ще ни станат дори и верни приятели и така, докато не осъзнаем факта, че те всъщност се явяват съдържанието на нашата душа – не любовта, не надеждата, не мечтите... Спомените са единствени тези, които никога няма да отмират, а напротив – ще се запазят завинаги дълбоко в нас. Ще ...