20.11.2011 г., 12:21 ч.

Сродна душа 

  Есета » Лични
1793 0 3
3 мин за четене
Ако не беше тя, нямаше да разбера дара на това да си различен. Още от малка живеех в тъмнина и си мислех, че всички около мен знаят, а аз греша. Това убеждение се бе загнездило дълбоко в мен още повече поради факта, че те, другите, чиито възгледи бяха различни от моите, бяха мнозинство. Има един експеримент, в който поставена група от хора умишлено дават грешен отговор на даден въпрос. Колкото повече са хората, отговорили грешно, толкова повече нов, непредубеден участник е склонен да потвърди техния отговор при положение, че знае верния.
Да си различен означава да страдаш. Когато няма кой да потвърди валидността на твоя свят, когато всички говорят обратното на това, което мислиш ти, тогава светът те отхвърля, оставаш сам и започваш да се съмняваш в своята истина. Приемаш, че повредата е в теб...
Да си обречен на самота е трудно, болезнено, понякога непоносимо, затова се случва да скланяме глава в желанието си да станем като другите, само и само да усетим принадлежност, да се почувствам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??