Ако не беше тя, нямаше да разбера дара на това да си различен. Още от малка живеех в тъмнина и си мислех, че всички около мен знаят, а аз греша. Това убеждение се бе загнездило дълбоко в мен още повече поради факта, че те, другите, чиито възгледи бяха различни от моите, бяха мнозинство. Има един експеримент, в който поставена група от хора умишлено дават грешен отговор на даден въпрос. Колкото повече са хората, отговорили грешно, толкова повече нов, непредубеден участник е склонен да потвърди техния отговор при положение, че знае верния.

Да си различен означава да страдаш. Когато няма кой да потвърди валидността на твоя свят, когато всички говорят обратното на това, което мислиш ти, тогава светът те отхвърля, оставаш сам и започваш да се съмняваш в своята истина. Приемаш, че повредата е в теб...

Да си обречен на самота е трудно, болезнено, понякога непоносимо, затова се случва да скланяме глава в желанието си да станем като другите, само и само да усетим принадлежност, да се почувстваме приети и обичани, нормални, да станем част от общност.

Затова да срещнеш друг различен е нещо като революция, нещо като озарение. Изведнъж разбираш, че единственото, което ти е липсвало, е нечия подкрепа, това да знаеш, че има и други като теб, че всъщност ти си рядка порода, а не недъг. Да срещнеш сродна душа е нещо повече от късмет и случайност. Това е магия, награда, благоволение.

Бяхме се запознали в интернет и решихме да се видим. Докато пътувах за срещата, я мярнах само за секунда през колата с крайчеца на окото си и веднага познах, че това е тя, защото нещо в мене трепна още тогава.  Паркирах колата си в една пресечка и се приближих бавно. Тя ми се усмихна отдалеч и още докато ù подавах ръка, вече знаех, че мога да ù споделя всичко, най-дълбоките си и интимни тайни, без дори да ги чувствам като тайни, а като нещо най-естествено, общовалидно и човешко, без повдигане на вежди, прекъсване и досадната нужда от допълнителни обяснения. Тръгнахме към плажа – чувствах се така, все едно я познавам цяла вечност. Не можех да повярвам, че тя говори нещата, които аз си мислех, почти едновременно изричахме едни и същи неща. За първи пъти някой не ме гледаше с недоумение, не ме поучаваше, не говореше механично, с готови отговори като през стъкло, а напротив – откликваше, думите ми стигаха до нея и тя разбираше кода им, потвърждаваше това, което бях изпитала, даваше реалност на моите чувства.

Тя беше непретенциозен и скромен човек. Ходеше все с червената си рокля със семпла кройка, впечатляваше ме тази нейна простота, липсата на суетност, това, че се нуждаеше от една дреха на гърба си ме интригуваше. Тя беше смела личност, странстваща душа, свободен дух. Обикаляше сама света и разчупваше всички модели, стереотипи, предразсъдъци. Очите ù бяха живи и искрящи, огнено-сини, като морски изгрев. Само като ги погледнех и си спомнях, че съм жива. Тя задвижваше кръвта ми и събуждаше духа ми. Потръпвах от доволство всеки път като я видех, а тя се усмихваше от усещане за комфорт. Вълнувах се, когато знаех, че  е в другата стая, сякаш я усещах през стените.

С нея всичко си идваше на мястото и носеше белега на спокойствие и свобода. Може би най-точната дума, която изпитах с нея, със сродната си душа, бе свобода. Онова чувство да бъдеш напълно себе си без презентация или роля, без цензура или фалшиви нотки в гласа. Сякаш тя интуитивно ме чувстваше и беше в същия поток, със сходен режим на възприятия, със същите стремежи. Бях търсила цял живот това - този плътен и пълноценен контакт, както ключа влиза в ключалката и отключва вратата

Не беше нужно да правя каквото и да било, да казвам каквото и да било, да скучая или да се забавлявам, да запълвам времето, защото времето започна да тече по друг начин. Разговорът между нас се лееше като поток, а понякога замираше, но тогава продължаваше да тече на някакво друго ниво. Мълчанието беше наситено.

Срещата ни беше като ясен, светъл ден, в който имах усещане за растеж. Това беше... любов.

Тя остана само няколко дена и когато дойде време да си тръгва, изпитах неописуема тъга. Но тя остана да живее в мен и аз усетих прилив на сили и вдъхновение. Бях се огледала в нея и това отражение ми помогна да не се съмнявам в себе си.