2.10.2007 г., 14:01 ч.

свят... 

  Есета
1176 0 1
Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...
Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.
Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.
Това е свят, носещ натрапчивия аромат на щастието, примесен с меланхоличното ухание на щипка тъга. Там птиците нежно докосват с крила пухените облаци, а в погледите им се топят океани и дъбрави... Там всичко чезне в светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Предложения
: ??:??