ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Тръгни без посока
по някой от дългите
пътища…
Иван Пейчев
Не съществува нищо общо и единно, което да може да послужи за основа на една философия на раздялата. В пространствата на интимното, тя е пуснала дълбоки корени някъде между завръщащото се великолепие на спомена и вечния страх от самотата и смъртта. Скритият свят, който носим в себе си, е завързан с веригите на предишната и настоящата ни чувствителност. Ако успеем да изживеем този живот на отделни части, без никаква връзка помежду си, бихме ли могли да очертаем собствения си образ, изчистен от минали преживявания. Съвсем ясно е, че не можем да изживеем втори път отминалото време. За нас то се превръща в едно абстрактно време, където съществата свързани с нашия личен живот, сякаш нямат никакво въздействие върху сегашната ни съдба. Но старите взаимоотношения остават разположени в пространствата на нашия вътрешен свят. Те са отпечатали в нас душевни форми, по чиито траектории скита нашата чувствителност, с ...