Тъгата, виното и още нещо
Заблуда е, че пиянството носи утеха. Когато падат задръжките, когато забравим етиката и престанем да слушаме разума си, махаме и усмихната маска. Нямаш сили вече да изкривяваш лицето си в усмивка, когато в сърцето ти е тъжно.
Винаги съм мислела, че очите отразяват сърцето. Можеш да се престориш на разсеян, когато срещнеш старата си любов, но не можеш да скриеш спонтанно появилата се искра в погледа. Явно очите по природа не познават лицемерието.
И когато виното отключи тъгата, не остава нищо друго освен да и се отдадем. Да изживееш болката с цялото си същество, вместо да я потискаш, отричаш или изопачаваш е героично. Зрялата личност е стоицист.
За да потиснеш мъката си, се страхуваш от нея. Страхуваш се, че ще излезе от съня и самотата, за да се пренесе в моментите, които са реални и споделени. И тогава истинските приятели ще я открият в очите ти. А ти не искаш да изглеждаш слаб. Така страхът изтиква болката в подсъзнанието, за да може тя да превръща покоя в б ...