Разхождайки се, човек вижда природата – дърветата, цветята, храстите. Той вижда всяка красива сграда, всеки мост, всички произведения на изкуството, които ни заобикалят. Но той не вижда какво наистина се крие зад тях. Не вижда хората около себе си и техните емоции. В днешно време сме забравили да виждаме важното в живота. Търсим нещо красиво в материалния свят и не забелязваме, че най-красивите неща се крият в нас самите. Днес ние сме „слепи” за нещата, които наистина имат значение.
Човешкото същество е постигнало много, но сякаш вече го прави за сметка на човечността. В забързания ден ние не спираме, за да поздравим приятеля си, който не сме виждали от месеци, не се сещаме да позвъним на родителите си, просто за да ги чуем и да им покажем, че те също ни липсват. Единственото нещо, което е от значение, е прагматичното – да свършиш работата си за деня. А какво би било ако вместо да мислим за работа, пари и как ще протече животът ни, просто не спрем за минута и му се порадваме? Може би т ...