... Във всеки от нас има един механизъм, които по всяко време може да засече. И когато това стане... нищо не се знае. Няма значение колко сме стабилни като психика, може да се случи на всекиго. Но проблема е когато осъзнаем, че не нещо не е наред вътре в нас, още преди да е прищракало.
Знам че на всеки му е минавало през ума да прекрати живота си. Това става често, но само понякога допираме една идея повече острието на ножа до пулсиращата вена на ръката ни, държащи го с другата трепереща от нерешителност ръка. След това внезапно някои ни прекъсва в този момент, когато сме самите себе си, когато сме егоистични и не мислим за болката, която ще причиним на близките си. И след като ни прекъснат, забравяме предишните тревожни мисли.
И в това се състои моя проблем. Аз не мога да забравя.
Преди да си помислите каквато и да е, искам само да кажа че живея в свят които е изпълнен с красота, имам много приятели, някои от които изключително близки, семейство, което ме обича, не съм имала проблеми ...