Много замислящо есе... https://otkrovenia.com/bg/eseta/esty-takaya-lyubovy
Когато четем поезия, знаем, че любовта просто я има. Че няма нужда от тяло. Че би съществувала и без човечеството.
Жената - ефирна, вдъхновителка, пазителка на любовта. Интересно е доколко и дали съзнанието на мъжа и на жената се различават и съответно доколко и дали пишат различно. От жената се изисква повече. Критикува се недостатъчната възвишеност и изтънченост у жени, не у мъже. Погледът на мъжа към жената я съпоставя с плътските влияния на съвременността, обзели дори и жените. Дори не се поставя на пиедестал плътта, а се приема за единственото, което има. Отрича се красивото. И това се просмуква в най-ефирните неща в човешкия свят - поезията и жената, които би трябвало да пазят любовта. Защото мъжът не може да се справи сам. Поезията не бива да изгубва женското и жената не трябва да изгубва поезията.
Както има истинска любов, така има истинска любовна лирика. Ако някой не вярва в нещо, трудно ще го види без ...