Венеция посреща гостите си с особен афинитет, който е сравним с кокетството на опитна бар-дама, подготвена на всяка цена да заплени клиентите си с тотална концентрация на чарове и отвари от постепенно разкриващи се вкусове и аромати, докато накрая сетивата са поставени в пълна зависимост от магията на прииждащите, подобно на древна процесия божества, скрити зад разкошни маски. Фанфарите през деня огласят кристалния въздух, затрептял в очакване на малките кулминации, пораждани от срещата на тълпите туристи с предишни епохи, които нямат намерение да отминават. Нощните огньове лумват по разточителните меридиани на площад Сан Марко, където дневната врява се превръща в добре отмерена валсова стъпка, дирижирана от Моцарт и Щраус, които предхождат изисканите и опасни еликсири на барока. Статуите и портиците допълват Вагнеровата атмосфера, която впръскват фанфарите в изобилието на този пир за душата.