Бели маратонки
(тази статия е първият ми опит и не беше планувана,
просто се роди, така че не знам дали се получи добре,
вие ще кажете, ако имате търпението да я прочетете?
В нея има лични мнение и лична история.)
Вървях по улицата и ги гледах. Прекрасни са, красиви, бели! Чувствах се доста щастлива Имах това, което исках от година. Имах това, което си мислех, че ми трябва. Имах бели маратонки!… но всъщност исках съвсем друго…
Исках да имам собствен дом, нормално семейство, обикновени родители... Исках баба и дядо да бяха малко по-щастливи и по-здрави. Исках сестрите ми да имат възможността да изживеят всичко онова, което аз не успях. Исках да не обвинявам майка ми и да не мисля всичко онова, което сега е факт. Исках майка, на която да се възхищавам, с която да се гордея и на която да искам да приличам… но уви! Исках баща, с когото да имам не чак толкова повърхностни отношения. Исках роднините в семейството да си общуваха и забавляваха както преди. Исках да не се разочаровам чак толков ...