9.08.2006 г., 12:02 ч.

Дидактическа стратегия за развитие на мсленето при деца с общо недоразвитие на речта 

  Журналистика
11037 0 0
17 мин за четене

Дидактическа стратегия за развитие на мисленето при деца с общо недоразвитие на речта

 

       Йорданка Донева

 

Didactic  strategy for development of thinking in children with language delay

 

 Abstract:The possibilities of a new didactic strategy in development of thinking in children with language delay are examined.A special emphasis is put on the following system of activities:a)”what is the object that does not belong here”?b)classification of objects;c)logistics;d)recreational activities. Parents can be of great support in the speech therapist’work.

 

         Родителството е стрес и възторг.Когато се роди дете-светът на възрастните се променя,защото те трябва да създават измеренията,в които ще се развива бъдещата личност.Но какво се случва,когато новороденото не е като другите?...

         Родителите на деца с увреждания се нуждаят от подкрепа,добронамереност и професионален такт/дори психотерапия/,за да приемат детето си такова,каквото е в действителност.И колкото по-рано започнат да му въздействат активно,толкова по-благоприятен е резултатът от двустранното сътрудничество.

         Като логопед в диагностична комисия към регионален инспекторат съм имала възможност да консултирам и насочвам много семейства с проблемни  деца.В съвместната ни дейност сме реализирали добри постижения,а голяма част от децата развиват речта си и преодоляват нарушенията в мисленето си.

         Доминантата в това мое изследване гравитира около идеята за правилното изработване на дидактическа стратегия за развитие на мисленето при деца с ОНР и осъществяването й с максималното включване на родителите като  постоянни партньори.Разгръщането и провеждането на тази система от упражнения води до по-бързо преодоляване на езиково-говорните дефицити.

         При деца с ОНР се наблюдава речева слабост от различно равнище.Поради по-широките граници и нозологичната  нееднородност на симптомокомплекса –налага се допълнително уточняване на конкретното нарушение в процеса на логотерапия. Очевидно е ,че Интернет и рап-музиката не са в състояние да компенсират потребността от речево общуване и голямото му значение за личностната реализация на подрастващите.За това винаги изяснявам на родителите,че усъвършенстването на познавателните процеси(в частност мисленето)се опира върху развитието на речта.Това е основна идея в трудовете на Виготски  и тя се концентрира около единството на мисленето и речта.Според автора то се проявява и реализира чрез значението на думите.

         Днес съвременната психология разглежда мисленето и речта като относително самостоятелни психологически структури.Но като цяло проблемът за речта се разглежда в контекста на мисленето ,предимно поради факта,че думата обобщава - т.е - явява се форма на съществуване на мисълта.Трансформацията на речта в интелектуална операция се обуславя най- вече от семантичните връзки.И именно с  точния си професионален усет  логопедът е в състояние да стимулира и оптимизира въздействието,опирайки се на взаимното допълване и преливане на двата процеса(мисловен и речеви) .Т.е. специалистът се превръща в един въображаем треньор,който мотивира и окуражава детето,за да постигне то целите си и да даде най-доброто от  себе си.

         Известно е (от психолингвистиката),че правилната граматическа структура на речта е детерминирана от логическата (на мисленето) и обратно.Съждението-като структурна единица на мисленето е паралел на своя речеви еквивалент-изречението.Но в най-голяма степен единството между реч и мислене се проявява в комуникативния акт- „като вътрешно програмиране”- и на това равнище е най-благоприятна логопедическата корекция

         Безспорно ние дължим много на учените,направили чудеса за подобряването  на живота ни.Но досега никой не е предложил машина,която да подобрява работата на човешкия мозък.Защото мозъкът ни е несъмнено най-удивителната част от човешкото тяло,наподобяваща електрохимичен компютър.Но няма апарат,дублиращ автентично работата на човешкия мозък.И тъй като при децата с ОНР се установяват множество  нарушения-както в мозъчните,така и в личностните структури-необходимо е да се отстранят  всички възможни бариери за развитието на висшите психически функции.

         Изискванията за бързи темпове на ревалидация и отчитане на положителна динамика на развитие на висшите психически функции-провокират откриването и прилагането на методически средства,адекватни на уникалните потребности на всеки ученик. Според  Скот Уит – „интелектуалното усъвършенстване не се постига само с учене,а с откриването на най-добрия подход към проблемите”.В предварителния етап на диагностика(на нарушените компоненти на езиково-говорната система)логопедът открива запазените и увредените механизми и процеси.Опирайки се върху запазените способности, с използването на резервните възможности на централната нервна система-специалистът може да постигне компенсаторен ефект.

         За период от 4 години си поставих за цел на дидактическата стратегия да превърна речта на новите 20 ученика от средство за общуване в средство за мислене.И в единодействие с родителите използвах следната схема за домашни упражнения(съобразена с индивидуалните възможности на децата):

         1.Изключване на излишен предмет(предметно,картинно и вербално решение).

         2.Класификация на предмети(картинен и вербален вариант).

         3.Логически упражнения(описани в методиката за корекция на речевите нарушения при деца с алалиен синдром)-

         4.Занимателни игри{7},{8},{9}.

         5.Метод на локационната памет(авторски)

         В края на четиригодишния период установих,че при изписаните ученици се наблюдава рязка положителна промяна по отношение на мисленето в резултат от овладяването на езика като знакова система.Но от този факт не следва да се приема,че само речта е създала мисленето.Известно е,че мисловните операции се извършват с участието на речта,но в процеса на различните видове дейности.

         Характерна особеност за децата с ОНР е изоставането не само в мисленето,но и своеобразното протичане на останалите психически процеси.Затова простото кондициониране при тях не дава очакваните резултати.От посочените особености следва извода ,че е разумно да се използват откритията в психологията за подобряване на ефективността от логопедическото въздействие.Многократното проявление на речевите нарушения поставя изисквания за експериментирането на нови дидактически стратегии за развитие на мисленето при деца с ОНР.Особено в случаите, при които традиционните методи не дават очакваните резултати.Смисълът на нашата идея се концентрира около възможностите за привеждане на детето(пациента)във върхова мисловна форма(като особено състояние на съзнанието) и приучване в самостоятелност.

         Използването на мнемоника подобрява  фиксацията.Технологията на локационната памет(с думи-означаващи места)може да се прилага и в логопедичните занятия.Локацията е обвързана с пространствения гнозис и представите на ученика.Асоциацията между думата и пространствения обект укрепва условната връзка и я прави по-трайна.При деца с ОНР се наблюдава и недоразвитие на аналитико-синтетичната дейност.Учениците срещат трудности при звуков анализ на думите.За подобряване на тази  „операция” е необходимо да се моделират думи и изречения по нагледен образец.Тази дейност подобрява възприемането,разчленяването и „вътрешното програмиране” на речта,като гарантира успешна комуникация.Как би изглеждало едно домашно упражнение по метода на локационната памет?

         Логопедът поставя за задача на детето да си осигури блок за апликация и цветни ленти от гланцова хартия.На фона на приятна музика записаните думи(за автоматизация) се  „апликират”.Всяка дума се асоциира с дом(къща). „Думите-къщи” се разделят на етажи.На първия етаж се поставя една цветна лента,означаваща думата.На втория етаж се поставят n-броя ленти,съответстващи на броя на сричките в думата,а на третия етаж n- броя цветни квадратчета,еквивалентни на броя на звуковете в думата.Задачата може да се изпълни и с други дидактически материали-жетони,цветни кубчета,обемни фигури.Изборът се обуславя от възрастта на детето и степента на увреждането. „Къщата” се анализира .Аналогично се оформя улица от няколко къщи,с което се осъществява модел на изречение.Детето само съставя изречения(по опорни думи).От няколко улици (изречения)се оформя квартал(модел на текст).Този модел служи за опора  на ученика при изказването на разгърната мисъл.

         При игротерапевтичните домашни упражнения от този вид се повлияват пространствените възприятия,усъвършенства се аналитико-синтетичната способност и се постига съвършена диференциация на изуаваните базисни категории(звук,буква,сричка,дума…) .А разширяването на функционалната система и привличането на повече анализатори засилва интереса,мотивацията и познавателната активност на децата с общо недоразвитие на речта.Повлиява се мисленето в положителна посока и се отчитат по-високи стойности на умствената работоспособност.Чрез метода на „локационната памет”се извършва  „превеждане” на практическото действие (апликация) и изпълнението му в словесен план(речева изява). Т.е. обогатяването на сетивното възприятие(с подходящи нагледни пособия и музика) предизвиква нови мисловни асоциации и е добър стимул за когнитивното развитие на децата с общо недоразвитие на речта.

         За четири години (в условия на логопедичен кабинет)бе проследена динамиката на развитие на мисленето след прилагането на описаната дидактическа стратегия.При анализ на индивидуалните терапевтични програми и периодичните наблюдения на постиженията на децата с ОНР бе очертана груповата динамика на развитието на мисленето.Тя се отчита по следните показатели:

         -средноаритметичен IQ(по Векслер- или друга методика)за групата

         -средноаритметичен брой на стойностните  точки от 9-ти субтест „Откриване на общото”(на Векслер)

         -средноаритметичен І(индекс)на овладяване на изречението (чрез изследване на относителния дял на видовете изречения по метода на  Васил Стамов).

         В началото на експеримента средноаритметичнят IQ по Векслер за групата бе 56,5  ,а в края на експеримента IQ=59.Средноаритметичната сума на стойностните точки е нараснала от 1,75   до 3,45-т.е. способността на учениците за обобщение и абстракция се е увеличила близо два пъти за четири години.Относителният дял на видовете изречения(по Васил Стамов) при входящо равнище показва 1,2 средно аритметична оценка(скала 0-3),а при изходящо равнище 1,5.В сравнителен вид върху графика възходящата траектория потвърждава безспорната теза,че при предварително обмислена дидактическа стратегия и нейното системно прилагане (с включването на родителите като постоянни партньори)-езиково-говорно затруднените деца повишават равнището на мисловните си процеси и коефициента на реализираната си интелигентност.

         Тези заключения направихме чрез тестовите изпитания и експеримента.Но не всички дейности в живота на децата дават възможност за оценяване.Логопедът,наблюдавайки реакциите на учениците в различни ситуации-отделя условията ,при които  те постигат успех.И това е от първостепенна важност за осъществяването на положителна динамика в развитието на мисленето. „Успехът ражда успех”(Хосе Силва).

         От посочените експериментални данни и техният анализ съвсем логично се налага извода,че с повишаване равнището на преработка на езиковата информация при деца с ОНР се повишават възможностите за мислен анализ на всякакъв вид обобщена информация и се стимулира изграждането на обратими вътрешносистемни връзки между когнитивните структури.Експерименталното обучение чрез нови способи за развитие на мисленето при деца с ОНР показва,че ключът към положителната динамика във ВПФ е адекватната дидактическа стратегия и нейното реализиране с постоянното включване на родителите.

         Наше призвание е да поведем децата по пътеката на големите предизвикателства-като проектираме за тях новия свят,който генетично и ценностно им е заложен,а ние сме длъжни да подкрепим…!

 

                       Използвана литература :

1.Василева,Н.-Особености на мисленето при деца с езиково недоразвитие,Ш.,1998

2.Векслер-Българска стандартизация на теста за интелигентност при деца  ,Hawik-R-1983,НЦКИЧ-София,1996

3.Добрев,Зл.-Особености в развитието н умствен изостанали деца-София,1998

4.Донева,Й.-Нови методи за логопедична работа,Ст.Загора,-40 години ИПКУ „Анастасия Тошева”-международна конференция,2000

5.Дъдли,Д.-Изкуството да запаметяваме двойно повече,С. ,1995

6. „За да мога да чета и пиша”-дидактически материал по роден език,1990

7.Занимателна морфология,1989

8.Занимателна психология,1993

9.Занимателна фонетика,1990

10.Караджова,К.-Вербална и невербална комуникация при деца с интелектуална недостатъчност –С п е ц и а л н а   п е д а г о г и к а-бр.1,1996

11.Силва,Хосе-Успехът-начин на мислене,Колонел

12.Стамов,В.-Йерархическа структура и терминология на логопедията ,Бл.,1994

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??