Гаврошчетата на България
Всички сме имали своята първа крачка, първа дума и първа усмивка. Идваме от едно и също място - майчината утроба. И ако не като възрастни, би трябвало да сме равни поне като деца.
Повечето деца живеят нормално. Ходят на училище, имат приятели и притежават сигурността на бащиния дом. Те не се притесняват за утрото. Родителите им всяка вечер ги завиват и целуват за лека нощ. Тези малки "късметлии" знаят какво е да си обичан и си нямат и представа ,че докато сънуват цветни сънища, техни връстници умират от глад.
Има деца, които са сами в целия свят. Скитат боси и изтормозени по улиците. Те потягат малките си ръчички, молейки за помощ. Надяват се някой да им върне надеждата и радостта от детството. Тези деца искат да има някой, който да ги хване, когато падат и да е до тях, когато се страхуват. Това са толкова простички детски желания, но защо никой не иска да ги чуе? Защо вместо да играят на криеница, тези гаврошчета се скитат по трънливия път на живота и се чудят дали за тях ще има утре? Толкова ли е жестока реалността? Докато едни имат шанс да осъществят мечтите си, други дори не смеят да мечтаят. Вяко дете има право на своето безгрижно детство - да играе без страх и да е заобиколено от хора, които го обичат.
В България има около 30 хил сираци. На плещите на държавата е паднала отговорността да възпита от тези крехки души, достойни хора със силен характер, които могат да оцелеят в живота. Вместо това "под зоркото око" на страната растат малки обременени мозъчета. Те трябва да се справят сами с травмата, че са изоставени от най-близките си хора. Успоредно с този проблем трябва да преодоляват и психичните увреждания, нанесени им от преподаватели и външни хора, допуснати от преподавателите. Проблеми от сорта на сексуални издевателства, побои и ред други "не-весели" неща. Държавата продава децата си на сводници, педофили, дилъри на органи или в най-добрия случай просто на некадърни родители. Не знам на какво се дължи това: дали на нехайство или незаинтересованост или просто така им изнася на хората от властта.
С детските души не бива да се търгува, не бива да се допускат компромиси. В очите на никое дете не трябва да има болка и самота, в тях трябва да грее слънце!
Огледайте се и ги вижте, а сетне им помогнете!
© Радимира Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Моралът, или човешкото израстване на едно общество се мери с отношението към жената и към децата, което получават в това общество. Светът е все още много далеч от тази човещина, която трябва да постигнем, за да бъдем човеци. Поздрав!!!
-
Вчера най спокойно си вървя по Шипченски Проход и гледам
плакат ( актрисата Искра Радева гушнала симпатично кученце)
с мото- " Осинови си Животно, Помогни на Човек!
Не е ли по нормално да се каже-" Осинови Дете, помогни на животно"
-
много ти благодаря за коментара.напълно съм сагласна с теб,че проблема идва преди всичко от родителите,както и за опростяването на процедурата за осиновяване.
дано родителите и даржавата се заемат заедно да решат проблема,иначе не виждам начин как ще се справим с него. -
Ради, проблемът наистина е много наболял, но повярвай ми, голяма част от тези "изоставени" деца са изпратени на улицата от собствените си родители /просията е много доходен бизнес/, или са там по собствен избор. Голяма част от тези деца ежедневно бягат от училище и го напускат още в трети-четвърти клас. Как да интегрираш човек, който не желае да бъде интегриран? Мисля, че проблемът трябва да се решава първо с възпитанието на родителите. Имам много познати роми, които най-усърдно съм агитирала да пращат децата си да учат, за да имат по-добро бъдеще, а те казват "Аз като съм учила до шести клас, да не съм умряла, стига им да се научат да четат и да познават парите", а после отиват в Социални грижи да реват за помощи и твърдят, че никой не ги искал на работа, защото били роми. Ами как да ги искат без образование и професия? Но всеки случай е индивидуален и специфичен. Познавах едно семейство с две близначета-момиченца, едното от които бягаше редовно от училище и просеше, а другото ходеше да го търси и да го прибира в къщи. Растат в една среда, възпитавани са по един и същи начин, какво според теб определя различията? Някои може и да ме помислят за жестока и коравосърдечна, но ежедневно се сблъсквам със всякакви случаи, които са ме направили скептик. А иначе за децата от детските домове смятам, че държавата не полага достатъчно грижи, а и не може да замести семейството. И дано повече деца имат късмет да бъдат осиновени, смятам, че трябва да се опрости процедурата, като знам пък колко семейства страдат по децата, които не могат да имат.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
